акцент
 Хитрино

     Aвтор: Иван Димитров.
     Статиятя е публикувана на 20 декември 2016 г. в сайта actualno.com

 Веднага след инцидента в Хитрино и на мен ми идваше да кажа нещо, да споделя моята гледна точка за случилото се, но замълчах. Стори ми се прекалено шумно, а и всички се изказваха по медии, форуми, в социалните мрежи. Навсякъде. По безумна традиция в България първо се говори, после се действа в ситуации, в които е обезателно да се направи тъкмо обратното. Но такава ни е балканската съдба… Съдба ли е да я опишеш?

 Но ето, днес в един от новинарските сайтове, които следя, излезе новина за това, че борбата там продължава и моето мълчание се стопи, изригна от гласните ми струни и така се роди този текст. Всъщност причината, поради която не се притеснявах от мълчанието си, беше, че аз лично вярвам в повторяемостта на събитията в страната ни. Вярвам, че тъкмо това е един от основните проблеми. Вярвам, че Хитрино вече се е случвало, а ще се случва и занапред. И именно това е, което ме натъжава. Но спри сърце!

 Всъщност Хитрино е Индиго. Хитрино е оня спален вагон, който преди години лумна в пламъци. Хитрино е наводнението в Аспарухово. И всички подобни примери, които ви изникват в главата. Както и подобни случаи, които ни предстоят в идващите години. Които ще ни разтърсват и ще ни ужасяват. И ние ще се питаме как се е стигнало дотам и какво може (и е могло) да се направи.

 За съжаление най-вероятно всичко в тези хипотетични събития от бъдещето ще стане по добре установения сценарии. Едни добре познати публични личности, както и специалисти и длъжностни лица, отговорни конкретно за този случай, ще се позавъртят из медиите, където шумно ще се обвиняват взаимно. Ще си прехвърлят отговорността, защото друго неписано правило в държавата ни е, че никой за нищо не лично е виновен. Виновните са винаги другите. За това как именно тези проблеми ще се хвърлят в очите на зрителите, вместо да се занимаем с най-важното: как да се предотвратят подобни инциденти в бъдеще, които понякога дори назряват пред очите ни, но ние се правим, че не ги забелязваме, защото така ни е по-удобно. Как всеки трябва съвестно да си върши работата, независимо дали тя е голяма или малка и независимо от заплащането му, защото вече се е хванал на хорото и трябва да го изиграе по най-добрия начин, на който е способен. И, естествено, на първо място: как да се помогне на пострадалите и да се облекчи положението им.

 Едно от най-нормалните неща в човешкия живот е да се получават фалове, грешки. А това, което ни остава в подобни моменти, е да си вземем поука и да продължим напред. И да не оставяме подобни грешки да се случват отново. Но дали постъпваме по този благоразумен, саморефлективен и градивен начин? Или просто не потъваме във Великия Скандал за няколко дни, след което попретупваме останалата работа като се надяваме, че подобни неща ще ни подминат в следващите седмици, месеци, години?

 Едно е сигурно – Хитрино ще се случва отново и отново… И дано някой ден се научим как да реагираме в подобни ситуации. Изглежда все още не сме узрели достатъчно. Но пък надежда винаги има.

 Другото, което можем да направим поне в конкретния случай, е да помогнем на пострадалите. Има как!

 И изобщо да не забравяме, че въпреки нечовешката, агресивна, потискаща среда, в която живеем, сме човешки същества. А човешките същества могат да си подават ръка. Могат да се тупат одобрително по рамото. Могат да спорят, но не просто така, а за да вземат най-доброто решение. Могат да се поздравяват по улицата. Могат да се държат човешки един с друг. Могат да разберат чуждото страдание и да се опитат поне мъничко да го намалят, защото някой ден със сигурност самите те ще се нуждаят от подкрепа и помощ.

 Нека не позволяваме на Хитрино да ни изхитри.

02.01.2017
 
Коментари
Подреди по: 
За страница:
 
  • Все още няма налични коментари
Действия
Класиране
0 гласа
Препоръка