акцент
 Лице в лице с Едуард Сноудън

Лице в лице с Едуард Сноудън

В ексклузивно интервю за Yahoo Global News Anchor Едуард Сноудън споделя, че „до известна степен е обнадежден” от идеята руският президент Владимир Путин да го предаде на американските власти и след това да бъде изправен пред съдебен процес, тъй като това ще покаже на света, че не е шпионин и „човек на Русия”. В същото време Сноудън признава, че не е готов да се изправи пред американските правосъдни органи, тъй като това „би застрашило свободата и живота му”.

Сноудън говори близо 90 минути пред журналистката Кейти Корик от хотелска стая в Москва. Той използва възможността отново да нанесе удар по високопоставени лица от американските тайни служби. Сноудън посочи като причина за техните обвинения, че създава заплаха за националната сигурност на САЩ, това, че разкриването на класифицирани документи от Агенцията за национална сигурност притеснява собствената им „репутация”.

Не беше отдавна времето, когато хората казваха: „Този е руски шпионин”.  Това отговори Сноудън на въпрос дали се „притеснява” от възможността да загуби правото си на убежище в Русия и да бъде изправен пред правосъдните органи за кражба на класифицирани данни. „Държавите обаче не предават своите шпиони. И ако критиките ми спрямо политиката на руското правителство относно интернет пространството и човешките права са били толкова остри, че да накарат средите на разузнаването да си кажат „Да, той е пречка за нас и трябва да го разкараме”, то това е доказателство.” „Доказателство за какво?”, пита водещата. „За това, че съм независим, че винаги съм работил в полза на САЩ, и че Русия не ме притежава. Всъщност, руското правителство може наистина да прецени, че съм пречка.”

„Значи не бихте имал нищо против Путин да ви екстрадира с думите: Заповядайте, г-н Тръмп”?”, пита водещата журналистка Корик.„Че кой не би възразил? В смисъл, очевидно е, че това е нещо, което би ме обезпокоило. Защото би било заплаха за свободата и живота ми… Онова, с което се гордея е, че мога да подкрепя и защитя всяко едно от решенията, които съм взел.”

Няма никакви свидетелства Путин да обмисля подобен ход. Но съдбата на Сноудън е под въпрос: неговите коментари идват в критичен за него момент, точно три години и половина след като напусна работата си като служител на Агенцията за национална сигурност (АНС) и избяга с флашка, съдържаща свръхсекретни документи, които започна да разкрива пред журналисти.

Майкъл Помпео, който бе определен от Тръмп за следващ шеф на ЦРУ, нарече Сноудън „предател”, който заслужава смъртна присъда.

Неотдавна бившият служител на НСА започна кампания, с която поиска от Барак Обама да го помилва. „Времето изтича”, гласи един от водещите коментари на бившия министър на правосъдието (и главен прокурор) Ерик Холдър, публикуван на сайта на кампанията. Той смята, че Сноудън е „изпълнил дълга си към обществото”, повдигайки дебата за програмите за наблюдение на САЩ, което е довело до известни реформи в областта, включително и по отношение на масовото следене и подслушване на мобилни телефони. Но Обама даде ясен знак, че няма да помилва Сноудън, докато той не се завърне в родината си и не се започне съдебен процес срещу него. На свой ред Сноудън признава, че не е и очаквал помилване. „Не разчитам на това”, заяви той. В същото време, неговите адвокати и защитници търсят диалог за постигане на евентуално споразумение с прокуратурата, което да му позволи да се завърне в родината си без да бъде изправен пред съдебен процес и да получи дълга присъда.

В писмо до президента Обама и министъра на правосъдието Лорета Линч, подписано от 15 бивши членове на „Комисията Чърч” (комисия за разследване на разузнавателните операции), се призовава за „снизходителност” спрямо Сноудън, без да се споменава нищо за помилването. В него се посочват и редица нарушения от страна на ФБР и ЦРУ през 70-те години.

В последното си интервю Сноудън изглежда прави връзка между информацията, която представи пред журналисти през 2013 г. и разкритията на комисията, включително това как разузнавателните служби на САЩ „тайно са контролирали разпространението на психеделични наркотици сред студенти, с цел да наблюдават ефектите им.”

„Те (ЦРУ) участваха в операции по ликвидиране на хора, които са в разрез с американското и международно право. Хората, подписали писмото, са експерти в областта на разузнаването, които са работили за правителството, нали така? Те смятат, че Обама трябва сериозно да помисли дали да прояви снизходителност в случая. Според него, а и според тях, този случай е донесъл много повече ползи за американското общество, което аз смятам за безспорен факт, отколкото вредите, за които се говори и не сме видели никакви доказателства досега.”

На въпрос: „Какво бихте направили, за да убедите президента Обама да ви помилва, ако разполагахте с една минута личен разговор с него?”, Сноудън отговаря: „Бих казал на президента: „Разбирам, колко невероятно трудна е вашата задача”. Няма човек, който да иска да стане разобличител. Това е нещо изключително сложно. Достатъчно трудно е в ежедневието си да се изправиш срещу някой побойник, или срещу шефа ти, а още по-трудно е да застанеш срещу Агенцията за национална сигурност, ФБР и държавната машина взети заедно.”

Интервюиращата Кейти Корик припомня, че дори бившият журналист от Вашингтон пост Бартън Гелман, който спечели награда „Пулицър” за публикуването на документи, предоставени от Сноудън, с които бяха разкрити скандални детайли около дейността на Агенцията за национална сигурност, наскоро написа: „Не споделям мнението на някои от поддръжниците на Сноудън, че той не е навредил по никакъв начин.”

„Признавате ли, че вашите разкрития все пак са навредили по някакъв начин?”, пита журналистката. „Не съм съгласен (с Бартън Гелман) по този въпрос. Ето какво ще ви кажа. Когато говорим за вина, без да имаме доказателства – това е умишлен опит разговорът да бъде изместен от конкретните вреди от тези програми, които са в нарушение на правата на всеки мъж, жена и дете в САЩ и по света… Онова, което Бартън Гелман признава е, че е твърде вероятно някои служители да са се почувствали смутени. Репутацията им може да е пострадала. Разузнавателната общност смята това за проблем за такъв, който засяга националната сигурност. Но аз бих казал, че националната сигурност е нещо много повече от техните репутации.”

Кейти Коурик настоява: „Ако трябва да сме честни, не става ли въпрос тук за нещо много повече от репутациите или настъпилия смут. На практика всеки служител на американските служби за сигурност, независимо дали е настоящ или бивш, е съгласен, че тези разкрития затрудниха проследяването на организации като ИДИЛ и други терористични групи”. „Не съм съгласен. Да, терористите също четат вестници. Но те вече са наясно, че Агенцията за национална сигурност е по петите им. И това, което можехме да прочетем във вестниците, не беше нещо, което те не са разбрали. Разкритията бяха изненада единство за американците и за обикновените хора.”

Именно тези коментари предизвикаха остра реакция от страна на Матю Олсън, бивш директор на Националния център за борба с тероризма, който обясни, че е наблюдавал как след разкритията на Сноудън през 2013 г. оперативните работници е трябвало да променят своите комуникационни методи. „Независимо от неговата мотивация, фактът е, че той открадна и направи публично достояние безпрецедентна по обем класифицирана информация и директно облагодетелства терористите, руските разузнавателни служби и враговете на САЩ…. В резултат на неговите действия загубихме източници на разузнавателна информация, от които зависи спасяването на живота на много американци по цял свят”, споделя Олсън и добавя: „Сноудън разкри конкретни данни за това как САЩ събира секретна информация и къде провежда операциите си. Това са напълно законни дейности и по-голямата част от тях не са свързани по никакъв начин с личния живот на американците. Никой не оспорва това, освен Сноудън и руските му домакини, на които той разкрива секретни данни.”

На свой ред Сноудън отрича да е издавал информация на руските служби. Освен това той отхвърля твърденията на американското разузнаване, че преди да отиде в Москва се е срещнал с руския консул в Хонконг. По негови думи, анулирайки паспорта му, САЩ са му устроили капан по пътя му към Еквадор и той е останал в Москва. Коментарите на Сноудън за „смутените” от неговите разкрития служители на американските тайни служби не са единственото нещо, което предизвика остри реакции. Експерти по национална сигурност и бивши агенти от разузнаването се опитаха да опровергаят представените пред портала на Yahoo твърдения, че ексшефът на ЦРУ Дейвид Петреъс е разкрил „данни, които имат значително по-висока степен на секретност, в сравнение с материалите предоставени от мен”. Петреъс, който е сочен като кандидат за поста държавен секретар в новата администрация на Тръмп, е споделял секретна информация със своята любовница, която е журналистка и автор на биографията му. Той бе принуден да подаде оставка и се призна за виновен, че е нарушил правилата за опериране с класифицирани данни.

Известният адвокат по въпросите на сигурността Марк Заид коментира темата по следния начин: „Сноудън очевидно взима уроци от Тръмп за това как се преиначават факти…. Абсурдно е да твърдиш, че действията на ген. Петреъс са причинили по-големи вреди от тези на Сноудън. Независимо, че да разкриваш класифицирана информация пред любовницата си е напълно неприемливо (макар че в случая тя има позволение за достъп), тези данни не са били откраднати или компрометирани. Нещо повече, те никога не са били публикувани. Тъкмо обратното, Сноудън открадна свръхсекретна информация и умишлено я компрометира, като я представи на света, включително и на нашите врагове”.

Сноудън заявява пред Yahoo, че случаят с ген. Петреъс е доказателство, че: „При нас в САЩ има двоен стандарт в правосъдната система. Хората, които са тясно свързани с правителството или имат достъп до големи ресурси, се разминават с много леки наказания.” В подкрепа на това твърдение Сноудън даде за пример директора на Агенцията за национална сигурност ген. Джеймс Клапър. В своите показания пред сенатската комисията по разузнаване през март 2013 г. Клапър отрече, че АНС събира информация от американските граждани – твърдение, което по-късно бе опровергано от разкритите от Сноудън класифицирани документи. „Когато възможно най-високопоставеният служител на разузнаването в САЩ, ген. Джеймс Клапър излъга американците и Конгреса пред телевизионните камери, при това под клетва, той не беше осъден”, заяви Сноудън. „Но да даваш фалшиви показания пред Конгреса и то под клетва, както постъпи той, е углавно престъпление. И такова нещо обикновено се наказва с от три до пет години лишаване от свобода.”

Сноудън подчертава, че няма нищо общо с Путин, но въпреки това изрази позиция сходна с тази на руското правителство по отношение на обвиненията, че в опит да повлияят на президентските избори руските служби са хакнали сървърите на Демократическата партия. Според Москва администрацията на президента Обама не е успяла да приведе никакви доказателства в подкрепа на тези твърдения. Въпреки че допусна като „възможно” руснаците да стоят зад хакерската атака,

Сноудън уточни: „Онова, което ме притеснява е, че последният случай на хакерска намеса на друга държава, от която САЩ бяха засегнати, беше случаят със Sony. Тогава Щатите твърдяха, че зад това стои Северна Корея. ФБР веднага разкри факти в подкрепа на това твърдение, за които се смяташе, че са доказани. В сегашния случай няма подобно нещо. Смятам, че за да водим подобен разговор, трябва да се опрем на доказателства”.

Сноудън избягва да отговори на въпроса кои негови действия са го накарали да напусне САЩ и да отиде в Москва. Например, той отказа да назове пред кои свои колеги и началници е изразил притесненията си около програмите за наблюдение на САЩ, преди да направи публично достояние секретните документи. На въпрос защо не е написал нито един имейл, с който да сподели съмненията си, Сноудън отговоря: „В Агенцията за национална сигурност такива неща не се пишат в имейли. Ако кажеш: „Смятам, че АНС нарушава закона. Мисля, че тази програма е в разрез с Конституцията”, то това ще бъде края на кариерата ти. Освен това, хората над мен, с които разговарях първоначално, ми отговориха: „Хей, знаеш ли, може да поговорим, но не бива да клатиш лодката и по никой начин не бива да представяш това в писмен вид”.

„В такъв случай защо не отидохте по-далеч? Защо не споменахте конкретни имена в подкрепа на твърдението си, че всъщност сте се опитал да минете по каналния ред и да спазите разпоредбите на закона?”, пита водещата Кейти Корик. „Защото, ако го бях направил, това щеше да означава края на кариерата на тези хора, нали? Ако те бяха проговорили, независимо от мен, щяха да отидат в затвора”.

Сноудън живее със своята дългогодишна приятелка Линдзи Милс в апартамент в Москва. Той споделя, че когато излиза в града е напълно необезпокояван, а в повечето случаи дори не го разпознават.

На въпрос какво най-много му липсва от САЩ, той отговаря: „Семейството ми, разбира се.”

„Ако се обърнете назад, смятате ли, че си струваше?”, пита водещата. „Абсолютно. Бих го направил отново”, твърдо заявява Сноудън.

„И не съжалявате?” „Не, никак не съжалявам.”

 

Източник: Yahoo News, .December 5, 2016. The Katie Couric Interview:
Face-to-face with Edward Snowden in Moscow on Trump, Putin and dwindling hopes of a presidential pardon

Превод: Антоанета Киселинчева.

Статията е публикувано на 10 Декември 2016  г, на страниците на сайта a-specto.

28.12.2016
 
Коментари
Подреди по: 
За страница:
 
  • Все още няма налични коментари
Действия
Класиране
0 гласа
Препоръка